Дентални импланти
Основната цел при поставянето на импланта е постигането на незабавен близък контакт с костната повърхност. С течение на времето стабилността се подобрява още повече с прорастването на кост върху импланта. Веднъж поставени, имплантите могат да бъдат основа за изграждането на корони, мостове или протези.
Веднъж поставени, с добре протекъл възстановителен процес и постигната добра стабилност, имплантите могат да останат в устата толкова, колкото и естествените зъби. А колко е това, зависи изцяло от поведението на пациента, неговите грижи, спазването на отлична дентална хигиена, посещаването на редовни профилактични прегледи и навременното отстраняване на плака и зъбен камък. Неспазването на тези изисквания, води до възпаления на венците, кървене, болки и общо неразположение. Добрите грижи, обаче, биха съхранили имплантите доживот. Както при обикновените корони, мостове и пломби, с времето е възможно да се налагат някои дребни поправки или подмени на части от надстройката.
Денталните импланти могат да заместват един или няколко зъба. Всички конвенционални форми на заместване на зъби (корони, мостове, протези) могат да бъдат натоварени върху импланти.
При липсващ един естествен зъб, е достатъчно поставянето на един имплант. Липсата на два, три или повече зъби, обаче, не налага поставянето на брой импланти, отговарящи на броя липсващи зъби.
Поставянето на имплант включва няколко основни фази:
- Първичен преглед и планиране на лечението;
- Поставяне на импланта – Сравнително лека и проста хирургична процедура, която се осъществява в стерилна обстановка, под локална анестезия (в случаи на силна тревожност и страх от дентални процедури, предлагаме и провеждане на интервенцията с помощта на седация).
- Период на интеграция – От 6 седмици до 6 месеца. През това време, пациентът носи временни корони, мостове или протези.
- Протетична фаза – Веднъж интегриран, имплантът може да бъде натоварен с конструкцията, планирана в лечебния план – корона, мост или протеза. Тази конструкция се изработва от зъботехник.
- Поддържаща фаза – Пациентът спазва отлична хигиена по инструкции на денталния лекар и поема отговорност за посещение на редовни профилактични прегледи и осъществяване на професионална дентална хигиена (почистване на зъбен камък и плака).
-
-
-
- Имплантиране в един етап – Имплантът се поставя в нова, заздравяваща или излекувана екстракционна зона (където е бил изваден зъб) и се вижда над венеца след приключване на хирургичната манипулация.
- Имплантиране в два етапа – Имплантът се поставя в нова, заздравяваща или излекувана екстракционна зона и се покрива с мека тъкан, т.е. не може да бъде видян след края на хирургичната манипулация. Необходима е втора процедура (след няколко седмици или месеца) за разкриването му и последващо натоварване с корона, мостова констукция или протеза.
- Имедиатно имплантиране – При тази техника, имплантът се поставя в зоната на току-що изваден зъб.
- Имедиатно имплантиране с ранно натоварване – Това е техника, при която надстройката (корона, мост) се поставя в същото посещение като имплантирането, но се оставя извън контакт с антагонистите (зъбите от насрещната челюст) за период от поне 3 месеца.
-
-
В повечето случаи, времето за лечение отнема 6 седмици до 6 месеца от времето на поставяне на импланта до натоварването му с корона, мост или протеза.Наличието на качествена кост може да ускори този процес, докато липсата на такава, го забавя (в много случаи – над 6 месеца).
След осъществяването на първичния преглед и събирането на цялата необходима диагностична информация (зъбен статус, рентгенови снимки, фотоснимки, гипсови модели), се изготвя лечебен план, който съдържа информация относно процедурите, които трябва да бъдат извършени, както и предварителна калкулация на очакваните разходи.
При планирането на лечението, съобразно особеностите на конкретния случай и предпочитанията на пациента, се взима решение относно материалът, от който ще бъдат изработени конструкциите.